Шарл Азнавур, една от най-големите легенди на всички премена, макар и на 86 годишва възраст, продължава да ни радва. Едва ли има човек, който не е чувал това име. Историята на френския шансон е побрана в един човек, оставил неоценимо наследство от над 100 албума на пет езика.
Нека само си представим, той започва да твори във времето, когато Париж е окупиран от германците. Пише и композира първите песни на Едит Пиаф. В онези времена, въпреки че с нея имат стотици участия заедно, техниката все още не толкова развита, затова нямат нито едно документиран запис. Едва преди няколко години с помощта на модерните технологии Азнавур успя да възкреси от отвъдното старат си приятелка, и 30 години след смъртта й, отново изпяха заедно легендарната песен "Plus blue que le blue de tes yeux".
Преставете си само, този дребен, вече сбръчкан и побелял човек отново се върна във времената на своята младост, и докосна с пръсти любимата си приятелка.
През 60-те години Азнавур е във вихъра на младостта си. Снима се във филми, и записва едни от най-безсмъртните си песни, като La boheme, comme ils dissent, je hais les dimanches, la nuit, qui, tu t`laisses aller, je t`attends, и още стотици химни на люботна.
някой може ли да си представи, че този нисък и вече безсилен старец е изнесъл на гърба си цялата история на френската песен. Дали затова изглежда толкова уморен? Когато оставяш такова огромно наследство на цивилизицята, не може да не жертваш себе си.
За 70 години на сцена, Азнавур участва в над 60 филма, композира над 1200 песни в 100в сто албума, о които 150 на английски, 100 на инталински, 70 на испански, 50 на немски, и има над 100 милиона записа.
- През 1998 г. според анкета на списание „Тайм” и тв канала CNN певецът е обявен за най-добрия естраден изпълнител на всички времена.
- На 76-годишна възраст го назначават за Министър на културата на Франция.
- През 1988 Армения го обявава за национален герой. Днес централният площад на Ереван, международното летище и булевард носят името му.
- през февруари 2009 става посланник на Армения в Швейцария.
- Разработва оригинален начина да запази стройността и подвижността на тялото си – прекарва много време пред крачната шевна машина. Певецът сам шие покривки за градинските си мебели и домашни чехли.
- Негови песни може да се чуят в десетки филми, в това число и в холивудски продукции
Трудно е човек да не се просълзи, когато слуша този глас и слова, когато гледа как през 70-те Шарл танцува с мъпетите в едно отдавна забравено шоу, а навън вали сняг..
Какво ще правим, когато последната легенда си отиде. Ще можем ли да живеем без легенди?
La boheme - 1967
Charles Aznavour
Ще ви разкажа за едно време
което днешните младежи не познават
Монмартър тогава беше обрасъл в люляци
чак до прозорците на къщичките си
в скромната квартира,
която беше нашето гнездо
и нямах пари да наем
те познах, аз, който живеех с глада
а ти ми позираше гола
младостта, тя познава само щастието..
в околните кафенета
се събирахме с приятели
и мечтаехме за славата
и макар и бедни, не спирахме да метаем
и в някое бистро,
сгушени около камината на топло,
рецитирахме стихове
и за миг забравяхме за зимата
помня как в моята квартира
прекарвах безсънни нощи
изпипвах дизайна
линията на някое лице
и така до сутринта
когато се събуждах със силно кафе
уморен, но вдъхновен
когато случайно, след много години
посетих отново стария си адрес
не разпознах нито стените, нито улиците
които видяха моята младост
изкачих стълбите и потърсих ателието
което вече го няма
в новия си декор
Монмартър е толкова тъжен
а люляците отдавна умряха
Няма коментари:
Публикуване на коментар